0

Видове грозде


АЛИГОТЕ

Сортът Алиготе е от френски произход. Разпространен е във Франция и в други лозарски страни. У нас е райониран.

Дръжката е средна до къса, гола, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е жълта.Цвят — двуполов. Грозд — среден, почти цилиндричен, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена почти цялата, крехка при възела.

Зърно — дребно, овално, зеленикавожълто, с дребни редки точици и изобилен восъчен налеп. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Ципата е тънка, жилава. Дръжчицата е къса, тънка, с малко плоско ложе.

Алиготе е типичен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока плодовитост и висок добив.

Развива се добре в по-хладни райони на леки, светли, богати почви.

Чувствителен е на гниене, но е сравнително студоустойчив. Афинитетът му с подложките е добър.

От гроздето му се получават висококачествени бели трапезни вина, шампански и конячни виноматериали.

Основен сорт на провинция Бургундия във Франция – известните бели бургундски вина.



Вионие

(на френски: Viognier) е бял винен сорт грозде, разпространен най-вече на десния бряг на река Рона на юг от Виен, Франция. В последните години се разпространява в Италия, Швейцария и във всички лозарски страни в Южна Европа, както и в Австралия, Нова Зеландия, Чили и САЩ.

Сорта е познат и с наименованията: Пети Вионие и Галопин.

Гроздето узрява в края на месец септември. Гроздовете са средно големи, конусовидни, крилати и плътни. Зърната са малки, леко елипсовидни, бели, със зеленикав оттенък. Кожицата е дебела. Месото е сочно с лек вкус на мускус.

Използва се самостоятелно за направата на сухо бяло вино с аромат на цветя и запомнящ се вкус, което обаче няма потенциал за стареене и е препоръчително да се пие младо. Може да се купажира с други сортове, за да се придаде аромат на виното.




Гренаш

или Гренаш ноар е червен винен сорт грозде, произхождащ от Испания, разпространен освен това и във Франция, Италия, Алжир, Австралия, Мароко, Калифорния (САЩ) и други лозарски страни.

Познат е и с наименованията: Гренаш ноар, Аликанте (да не се бърка с Аликант Буше), Гарнача (Garnacha), Гарнача Тинто (Garnacha Tinto), Гарнача Тинта (Garnacha Tinta), Cannonau.

Продуктивен сорт, дава най-доби резултати на сухи и каменисти склонове, обича горещи, сухи райони и е доста устойчив на силни ветрове, благодарение на здравите си чепки. Подходящ за високостъблено отглеждане, буен, устойчив и на силен вятър и на засушаване.

Малко го засяга оидиума, но е по скоро податлив към мана, сиво гниене, гроздов молец и екскориоза.

Гроздовете са средно едри, рехави до сбити. Зърната са средни, сферични или леко продълговати, черни с доста плътна ципа. Зрее късно.

Гроздето се използва за производство на качествени розови и червени вина с хубав, искрящ цвят и високо захарно и алкохолно съдържание и за купажиране с други сортове.



ГЪМЗА

Синоними: Черна гижа (Видинско), Скасарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия), Кадарка (Унгария, Румъния).

Сортът Гъмза е от местен произход. Бил е разпространяван е в Западна и Средна Северна България, осоновно Видинско, Плевенско и района на Сухиндол. Заемал е около 14% от площта на винените лозя.

Лист — среден, овален надлъжно, слабо нарязан. 3-, 5-делен, мъхнат. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, синьочервено с изобилен налеп, слабо месесто. Ципата е тънка. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела.

Гъмза е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение.

Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Гроздето му се напуква и загнива.

От гроздето му се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район, и всяка година с високо качество. Вината от сорта Гъмза трябва да се коригират по отношение на цвета и киселините с други подходящи сортове. Гъмза има значение за нашето лозарство.


ДИМЯТ

Сортът Димят е стар местен сорт. У нас е широко разпространен в насажденията край черноморското крайбрежие, в Шуменски и Старозагорски район, където е райониран и сега.

Заемал е около 20% от площта на винените сортове. Лист — среден, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната и силно четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, в основата, крехка. Зърно — едро, овално, зеленикжо-жълто. Ципата е тънка крехка. Месото е сочно, вкусно, свежо, със слаб ванилен привкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка.

Димят е късен, винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив.

Добре се развива на склонове със варовити почви. Страда от засушаване. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към ниските температури.

От гроздето му се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат.





Каберне Фран

(на френски: Cabernet Franc) е червен винен сорт грозде, с произход от Франция. Освен във Франция (33 000 ха) сортът е разпространен и в страните от Източна Европа, САЩ (Калифорния) (1457 ха), Италия (7000 ха), Китай (3000 ха) Швейцария (52 дка), Австралия, ЮАР (1020 дка), Нова Зеландия и Чили (1142 дка).

В България насажденията са 500 ха.

Познат е и с наименованията: Гро Каберне, Гро Видюр, Кармене, Бретон, Буше и др.

Генетично изследване направено през 1997 доказва, че Каберне Фран и Совиньон Блан са дали началото на Каберне Совиньон.

Средно късно зреещ сорт. лозите се отличават със среден растеж. По устойчивост към вредители и заболявания превъзхожда сорта Каберне Совиньон. Устойчив на загниване.

Гроздът е среден, цилиндричен или коничен, средно плътен, понякога рехав. Зърната са средни, кръгли, черно-сини, с обилен восъчен налеп. Кожицата е плътна, дебела. Месото е сочно.

Използва се за приготвяне на трапезни, подсилени и десертни вина и сокове. Сортовите вина са с бледо червен цвят, с аромати на малини, къпини, касис, боровинки, а когато вината са отлежавали по-дълго се усещат подправки и мускус. Използва се и за направа на купажни вина. В района на Бордо, (Франция) Каберне Фран обикновено се купажира с Каберне Совиньон и Мерло без да бъде доминиращият сорт. В долината на река Лоара, (Франция) от този сорт се правят розета, които имат аромат и вкус на ягода и банан. Най-известните вина в света с висок % на Каберне Фран са на „Шато Шевал Блан“ (Chateau Cheval Blanc) от района на Бордо, (Франция). Техните вина са купаж от 2/3 Каберне Фран и 1/3 Мерло.



Каберне Совиньон

(на френски: Cabernet Sauvignon) е най-разпространеният в света червен винен сорт грозде, с произход от района на Бордо, Франция. Според съвременни ДНК анализи, е получен чрез кръстосване на сортовете Каберне Фран и Совиньон блан. Отглежда се във всички лозарски страни и заема около 10% от световните площи с винени насаждения. В България Каберне Совиньон е на първо място между сортовете за червени вина и е райониран, като се отглежда основно в Северния, Южния и Югозападния лозаро-винарски райони.

Средно зреещ сорт: гроздето узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и среден добив. Добивът варира от 726 до 1540 кг/дка в зависимост от вариациите и клоновете. Развива се добре по хълмове, на леки песъчливи и хумусно-карбонатни почви. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене.

Гроздът е малък (50 – 100 г.), цилиндрично-коничен, понякога крилат, полусбит или рехав. Зърната са дребни (0,8 – 1,2 г.), сферични, синьо-черни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е дебела и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус, с безцветен сок.

Използва се за приготвяне на висококачествени червени сортови и купажни вина, шампански виноматериали и сокове. Сортовите вина се отличават с наситен тъмночервен цвят, добра плътност и интензивен аромат на дребни червени плодове – касис, къпина и черница. При отлежаване в дъбови бъчви развиват богат, комплексен аромат, с нюанси на подправки, дъб, дим, шоколад и канела. Обикновено вината разкриват максималните си качества след 3 до 10-годишно отлежаване. 



Карменер

(Carmenère) е червен винен сорт грозде, произхождащ от Франция. Този сорт се отглежда основно в Чили с много висок % от общите лозови насаждения, а там е бил донесен от Бордо (Франция) през ХІХ век. Ограничени площи има в района на Медок, (Франция), както и в Калифорния и Италия.

Познат е и с наименованията: Бутон блан (Bouton blanc), Карменел, Кабернель, Карбоне (Carbonet), Видур.

Гроздовете са малки или средни, цилиндрично-конични, крилати. Зърната са средни по размер, закръглени, синьо-черни. Консистенцията е месеста и сочна, с тревист привкус.

От гроздето се приготвят богати, тъмно червени, танинови вина, с аромат боровинка, черна слива и пикантни подправки. Подходящ и за купажиране с други сортове.



Керацуда 

Сортът Керацуда е от местен произход. Разпространен е предимно в Югозападна България. Заема много малки площи.

Лист — среден, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. 

Дръжката е средно дълга, слабо четинеста. Есенната окраска на листа е жълта. 

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндричен, силно сбит. Дръжката е къса, дебела, в основата, жилава. Зърно — средно, овално, зеленикавожълто. Ципата е дебела, крехка. Зърното е слабо месесто, сладко, приятно за ядене.

Керацуда е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има буен растеж, висока родовитост и висок добив.

Развива се добре на хълмове с добро изложение. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене.



Малбек 

Червен винен сорт грозде, произхождащ от Югозападна Франция.

Родното място на сорта е районът на Каор (Cahors), където и досега е най-широко застъпеният сорт. В началото на ХХ век е един от най-разпространените сортове в Европа, и по-специално във Франция. След изключително студената зима на 1956 година загиват повече от 75% от лозите и в наши дни се среща на по-значими площи само в района Каор и долината на река Лоара във Франция.

Сортът е основен в Аржентина, където е пренесен през 1852 година от Бордо, и с него сега са засадени около 25 000 хектара. 

Лозите са със среден растеж, топлолюбиви и неустойчиви към ниски температури и замръзване.

Гроздовете са малки до средни, конични или ширококонични, рехави, със средна плътност. Зърната са средни, закръглени, тъмносини, почти черни, покрити с плътен восъчен налеп. Кожицата е дебела. Месото е сочно.

От сорта се приготвят висококачествени червени вина, които се отличават с плътен пурпурен цвят, богат вкус и аромати и мека, приятна танинова структура. Най-добрите вина от Малбек се правят в Аржентина, докато във Франция се използва като купажен сорт.



Мерло 

Висококачествен винен сорт грозде, произхождащ от Франция. Основен сорт за областите Сент Емилйон и Померол в района на Бордо, Франция. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.

Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.

Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.

Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.



Мискет червен

Сортът Мискет червен е от местен произход. Разпространен е в цялата страна. Големи насаждения от него има в Сунгурларската долина Карловския и Варненския район.

Лист — среден, закръглен, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Дръжката е средна, слабо виолетова. Есенната окраска на листа е червена. 

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, светлорозово до виолетово, с едри точици (характерно). Ципата е средно дебела, крехка. Месото е сочно, хармонично, с мискетов привкус.

Мискет червен е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Развива се добре и дава добри резултати на скелетни почви по хълмовете.Има среден растеж, добра родовитост и среден добив.



Памид 

Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 15% от площта на винените лозя.

Лист — голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Дръжката е средно дълга, виненочервена. Есенната окраска на листа е червена. 

Цвят — двуполов. Грозд — средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела,  в основата, крехка. Зърно — средно, овално, от розово до тъмночервено.

Ципата е тънка, крехка. Месото е нежно, сочно, хрупкаво, с хармоничен вкус.

Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорт, с висок добив. Не е претенциозен към почвата.

Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние.



Пино ноар/ Пино гри

Сортът Пино ноар е от френски произход, а сортът Пино гри е пъпкова вариация от него. И двата сорта у нас са разпространени .

Лист — малък до среден, овален, надлъжно средно нарязан, 3-, 5-делен, слабо мъхнат. Дръжката е къса, средно дебела, виолетова. Есенната окраска на листа е жълта. Цвят — двуполов. Грозд — малък, цилиндричен, сбит.

Дръжката е къса, дебела цялата, жилава. Зърно — дребно, сферично (деформирано), синьочерно с изобилен налеп. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса дебела. Зърното на сорта Пино гри е розово-сиво.

Пино ноар и Пино гри са рано зреещи винени сортове. Гроздето им узрява в края на август. Развиват се добре, когато са засадени на склонове с хумусно-карбонатни и варовити почви. Те са сравнително устойчиви на гниене, студ и суша. Имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Пино ноар трябва да се засажда в по-хладни райони, а Пино гри в по-топли райони.

От гроздето на Пино ноар се получават предимно висококачествени шампански виноматериали, по-рядко бели и червени вина. От Пино гри се получават висококачествени полусладки и сладки вина и по-рядко бели трапезни вина.

Пино ноар е главен сорт на Бургундия и Шампан, Франция.



Ризлинг 

Сортът Ризлинг произхожда от долината на Рейн — Германия. У нас е широко разпространен

Лист — среден, закръглен, средно нарязан, 5-делен, слабо мъхнат.. Дръжката е къса, слабо оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е жълта. Цвят — двуполов. Грозд — малък, цилиндрично-коничен, полусбит до сбит.

Дръжката е къса, дебела, жилава. Зърно — дребно, сферично, често деформирано, зеленикавожълто с дребни редки точици. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. 

Ризлинг, е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Сортът Ризлинг се развива добре в хладни райони при леки чакълести почви, на хълмисти терени.

Има среден растеж, и среден добив. Сравнително устойчив е на студ и суша, но е чувствителен на гниене. Има добър афинитет към разпространените подложки. Гроздето му служи за получаване на висококачествени бели вина.



Ркацители 

Сортът Ркацители е от Грузински произход. У нас площите му заемат значителни размери.

Лист — среден, закръглен, слабо нарязан, 3-, 5-делен, слабо мъхнат. Дръжката е средно дълга, тънка ,оцветена слабо виненочервено. Есенната окраска на листа е жълта. 

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндричен, полусбит. Дръжката е дълга, тънка, крехка. Зърно — средно, овално, зеленикавожьлто.

При добро узряване придобива сиворозов оттенък. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. 

Ркацители е сравнително късно зреещ сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има среден растеж, добра родовитост и висок добив. Предпочита наклрнени места със свежи почви, където проявява своите качества.

Сравнително устойчив е на гниене, суша и студ.



Рубин

Сортът Рубин е създаден в Института по лозарство и винарство — Плевен.

Лист — среден, овален надлъжно, средно до силно нарязан, 5-делен, гол. Дръжката е къса, гола, оцветена виненочервено. Есенната окраска на листа е червена. Цвят — двуполов. Грозд — среден, коничен, сбит.Зърно — дребно, сферично, синьочерно, с изобилен налеп. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.

Рубин е средно зреещ винен, сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Развива се добре ла хълмисти терени с достатъчно дълбоки, средно богати почви. Има силен растеж, добра родовитост и среден добив.

Гроздето му е издръжливо на напукване и гниене. След узряване стафидира и увеличава захарното си съдържание.


Санджовезе 

Санджовезе (на италиански: Sangiovese) е стар червен винен сорт грозде, с произход от района на Тоскана, Италия, известен още от времето на Римската империя. Името му произлиза от латинското „sanguis jovis“, което в превод означава „кръвта на Юпитер“. В Италия, заема около 10 % от всички насаждения с годишен добив от около половин милион тона грозде.

Лозите се отличават със среден растеж и дават средни добиви. Сортът има множество клонове, които се различават по размерите на гроздовете и зърната, срок на узраване, захарност и аромат.

Гроздът е мълък до средно голям, крилат, плътен до сбит. Зърната са средни по размер, къси и овални, с тъмно-черни, покрити с восъчен налеп.

Санджовезе се използва в много реномирани италиански вина, понякога самостоятелно, понякога се купажира с три или четири други сорта. Сортовите вина са пикантни, с аромати на синя слива и вишна и се отличават с висока киселинност, средни до високи танини и алкохолни нива в средни стойности.  

Санджовезе е основният сорт на тосканските вина „Кианти“ но за получаване на DOC статус трябва да се купажира с други сортове, включително и с бели. Обичайните сортове за купаж са Каберне Совиньон и Каберне Фран, като позволеното участие е до 15% в „Кианти“ и до 20% в „Карминяно“ (Carmignano).



Сира 

Сира (на френски: Syrah) известно в Австралия и страните от Новия свят и като Шираз е червен винен сорт грозде, с произход от Иран. Освен във Франция (69 891 ха), е разпространен най-вече в Австралия (43 418 ха) В световен мащаб Сира заема седмо място по засадени площи.

Гроздът е малък до среден, цилиндрично-коничен, леко крилат, средно плътен. Зърната са средни по големина, леко овални, черни.

От Сира се правят висококачествени червени сортови вина, както и купажни вина и розета. Младите вина имат характерни тонове на виолетки, екзотични цветя, пушек, розмарин, мащерка, малина, боровинка и касис. Вината се отличават с много плътен, гранатов цвят с лилавеещи нюанси и с висока плътност. Имат голям потенциал за стареене. С остаряването си вината придобиват нови ароматни нотки на шоколад, тютюн и кожа. 

Пренесен и засаден в Австралия през ХІХ век, днес Сира е най-разпространеният червен сорт в Австралия, станал емблематичен за австралийските винопроизводители.



Совиньон блан

Совиньон блан (на френски: Sauvignon Blanc) е бял винен сорт грозде, с произход района на Бордо, Франция. Понастоящем е най-разпространен по средното течение на река Лоара.

Седнозреещ сорт – узрява към средата на септември. Сортът е неустойчив на пероноспора, оидиум, гъбични заболявания и сиво гниене. В района на Сотерн, развива благородно гниене (ботритис). Средно устойчив е на ниски зимни температури. Най-добри резултати дава на по-леки и пропускливи хумусно-карбонатни, канелено-горски и сиви горски почви в проветриви райони и на хълмисти терени. Лозите се отличават със силен растеж, висока родовитост и висока добивност. Добивът от декар е 800 – 1000 кг.

Гроздът е малък до средно голям, с тегло 103 гр., цилиндричен до цилиндрично-коничен, леко крилат, сбит. Зърната са малки, сферични до леко елипсовидни, често деформирани поради сбитостта на грозда. Кожицата е жълто-зелена, само при пълна зрялост са жълто-кехлибарена, с обилен восъчен налеп. Месото е сочно, сладко, с приятен възкисел вкус.

Совиньон блан е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени сортови и купажни бели сухи, полусухи и сладки вина, които се отличават с прозрачен жълтеникаво-зелен цвят, свеж и хармоничен вкус и аромати на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Вината се пият предимно млади, но имат потенциал да отлежават.



Тамянка 

Тамянка е винен сорт грозде, с произход земите на Близкия изток – Сирия, Ирак, Египет, Иран и др.  Разпространен е под различни имена в почти всички лозарски страни. В България е райониран и има големи площи.

Тамянка е средно-ранен винен сорт. Узрява през първата половина на септември. След узряване гроздето стафидира. Развива се добре на леки хумусно-карбонатни, песъчливо-глинести или чакълести почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Сортът се напада от сиво гниене и особено силно от лозовия акар. Слабо устойчив е на ниски зимни температури. Средният добив от декар е около 800 – 1000 кг.

Гроздът е средно голям (120 – 160 гр.), цилиндричен до цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Зърната са средни, сферични. Кожицата е дебела, ръждивожълта или златистожълта със загар, с характерни дребни черни точици. Месото е сочно, с хармоничен вкус и силен тамянов привкус.

Гроздето натрупва много захари – 20 – 26 %, при титруема киселинност 6 – 8 г/ куб.дм. Стафидирането и натрупването на висока захарност правят гроздето подходящо за получаване на висококачествени полусухи и сладки вина, които се отличават с тъмнозлатист цвят, плътност и фин мискетово-тамянов аромат. Класически винен сорт за получаване на качествени десертни вина.



Траминер

(на немски: Gewürztraminer), известен и като Гевюрцтраминер и Розов траминер е бял винен сорт грозде, с произход района на Тирол, Австрия и Южен Тирол, Италия. 

Ранозреещ до среднозреещ сорт: гроздето узрява в началото и средата на септември. Има среден растеж, висока родовитост и дава среден добив. Средният добив от декар е около 700 – 800 кг. Устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени. Сортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от пероноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива.

Гроздът е малък до много малък (100 гр.), коничен, понякога крилат, сбит. Зърната са дребни, овални, сиво-розови и жълтеникаво-червени до червеникави, покрити с обилен восъчен налеп. Кожицата е дебела и жилава. Месото е сочно, сладко и ароматно.

От гроздето се получават много ароматни, висококачествени бели сухи, полусухи и сладки вина и шампански виноматериали. Сортовите вина се отличават със златистожълт цвят, високо алкохолно съдържание и екстракт, и силен сладникав аромат с преобладаващи нотки на цветя и екзотични плодове, който се развива при отлежаване. При по-прохладен климат, и когато плодовете са заразени с благородна плесен, от ботритизираното грозде могат да се получат изключително сладки вина с наситения, характерен за сорта аромат.


Шардоне 

Шардоне (на френски: Chardonnay) е бял винен сорт грозде, с произход районите на Бургундия и Шампан, Франция, където се отглежда от древни времена. Според съвременни ДНК анализи, вероятно е получен чрез кръстосване на сортовете Пино сепаж и Gouais Blanc. 

Ранен сорт: гроздето узрява в края на август. Има средно силен растеж, висока родовитост и дава средни добиви. За него подхождат по-дълбоки, богати варовити почви в подножието на хълмовете. Дава високи резултати и в по-хладни райони. Относително устойчив е на студ и суша. Чувствителен е на гниене.

Гроздът е малък (90 – 95 г.), цилиндрично-коничен, понякога с крило, рехав до средно плътен и сбит. Зърната са дребни, сферични, жълтозелени със златист оттенък откъм слънчевата страна, покрити с восъчен налеп и дребни кафеникави точици. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Кожицата е тънка, жилава.

Шардоне е най-популярния бял винен сорт в света. Захарното съдържание на гроздовия сок е 18 – 22,9 г./100 мл., при киселини 11,6— 8,2 г./л. Името му се свързва с едни от най-престижните френски бели сортови вина с произход Бургундия (Шабли, Кот де Бон и Маконе) и с пенливите шампански вина. От Шардоне се правят шампански виноматериали и висококачествени бели трапезни вина, които се отличават с лекота, свежест, хармоничен вкус и плодови аромати. Отлежаването в дъбови бъчви придава на виното нотки на ванилия, дим и дъб.



Широка мелнишка

Сортът Широка мелнишка е от местен произход. Разпространен е локално в Югозападна България, където е райониран за засаждане.

Лист — много голям, закръглен, слабо нарязан до целокраен, 5-делен, мъхнат. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е жълта. 

Цвят — двуполов. Грозд — над среден, цилиндричен ,сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, в основата, крехка. Зърно — средно, овално, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата на зърното е средно дълга.

Широка мелнишка е много късен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Развива се добре на хълмисти места с добро изложение. Има буен растеж, висока родовитост и висок добив. Сравнително устойчив е на суша и гниене.