Производството на вина и ракии изисква огромен запас от познания и умения. Не по-малко важен процес е обаче бутилирането. От правилното затваряне на бутилките зависи дали изисканите напитки ще запазят неповторимия си цвят, вкус и аромат. От този раздел всички производители могат да закупят големи количества коркови тапи за бутилки и дамаджани, както и силиконови запушалки и термосвиваеми капсули за бутилки.
Една от причините тапите от корк да продължават да се използват за затваряне на винени бутилки е просто традицията. Днес спокойно можем да заместим корка с пластмаса, метал или мултифункционалния силикон, но производителите на вина и ракии продължават да го използват, придържайки се към класическата визия на изисканото питие.
Корк и други херметици са били използвани под една или друга форма за запечатване на съдове с вино от хилядолетия. Преди откриването на корка, платът и кожата са били основен избор, последван от глина и восък, като средство за запечатване. Твърди се, че коркова тапа може да е била използвана от гърците или римляните, но въпреки това не е била основният избор.
Коркови тапи за бутилки започват да се превръщат в основен материал за затваряне в края на 17 век, когато става възможно да се създават стъклени бутилки за вино с почти идентични форми и дизайн. Едва към края на 18 век е създаден лесен за използване тирбушон, с който да се отварят бутилките с вино.
От този момент нататък корковите тапи за вино напълно изместват стъклените запушалки, които, въпреки че се справят доста добре, често чупели гърлото на бутилките. Сватбата на корковата тапа и бутилката поставя началото на висококачествените вина. С правилната херметизация виното вече има възможност да старее и да се развива в бутилката.
Интересно е, че тапите и виното споделят още една обща черта. Корковият дъб трябва да е най-малко на 25 години, преди материалът, използван за производството на запушалки, да може да бъде събран. Това е и средната възраст на лозята в много от най-добрите винарски региони.
През годините става ясно, че корковите тапи за бутилки забавят значително процеса на окисляване на виното, позволявайки му да старее и да се развива бавно с течение на времето. Това се случва, понеже тапите, или по-точно, висококачествените тапи позволяват навлизането на минимално количество кислород в напитката. Това е важно, защото когато въздухът взаимодейства с виното, това води до евентуалното му окисляване.
Най-добрите коркови тапи са с по-висока цена и пропускат около 1 милиграм кислород на година в бутилката. Това е точното количество въздух, необходимо за отстраняване на сулфитите, които са били добавени при процеса на бутилиране, и това малко количество въздух е идеално за да позволи на вината да достигнат пълния си потенциал.
Корковите тапи се произвеждат от кората на дървото корков дъб, известно още като Quercus Suber. То се среща главно в Португалия, но също така е разпространено в Испания и други страни по средиземноморското крайбрежие. Кората се сваля на части, а не наведнъж и на определени периоди, когато някак си се отдели сама.
Тази манипулация се извършва, когато дървото достигне 20-25-годишна възраст и само веднъж на всеки 9 години. За да се гарантира, че едно и също дърво не се бере твърде често, след като материалът бъде отстранен, всеки ствол се маркира в бяло, така че фермерите да знаят кога могат да приберат следващата реколта. Смята се, че колкото по-старо е дървото, толкова по-качествен корк произвежда.
След събирането на корковия материал, той трябва да се изсуши, като за целта се сортира и съхранява на открито. Сушенето отнема от един до шест месеца в зависимост от влажността и плътността на кората. След това се пристъпва към следващия етап, при който кората преминава термична обработка в огромни стоманени котли.
Варенето почиства и стерилизира кората, унищожавайки различните организми, които са успели да живеят в нея, а също така я омекотява. Все още меката кора се нарязва на ленти, сортира се, дезинфекцира се и се накисва. Така се получават заготовки, от които след това се изрязват (избиват) добре познатите ни коркови тапи за вино.
След изрязване тапите отново преминават през етапи на дезинфекция, почистване, сушене и сортиране по качество, след което се опаковат и изпращат на клиента. Останалите по време на процеса стърготини и талаш също влизат в производството. Към тях се добавя специално лепило и се поставят под специална преса, като по този начин се получават тапи с по-ниско качество за вина, неподходящи за продължително отлежаване.
Алтернативни на корка запушалки се тестват в много страни производителки на вино. Австралия е може би вдъхновена повече от всеки друг от винтовите капачки. Практиката за използване на алуминиеви винтови капачки започва там и в Нова Зеландия през 70-те години. Някои производители в Калифорния и долината на Рона също прибягват до тяхното използване. В Бордо Chateau Margaux експериментира с винтови капачки за второто си вино Pavillon Rouge от 2002 г. до днес.
Винтовите капачки са идеални за съхранение на евтини и млади вина, които трябва да бъдат продадени през следващите година или две. В крайна сметка тази алтернатива е от полза за всички, защото значително намалява цената на крайния продукт и създава по-малко проблеми на производителите.
Важен момент е, че алуминиевите винтови капачки не са много херметични и не могат да осигурят „правилното“ количество кислород в бутилката, което ги прави неподходящи за съхранение на вина от висок клас. Малцина бяха готови да поемат рискове, за да докажат противното, но бяха проведени експерименти и резултатите не закъсняха.
Напредъкът на технологиите доведе до създаването на VinPerfect. VinPerfect разработиха аналогични запушалки, които позволяват навлизането на достатъчно кислород в бутилките. А днес компанията се опитва да разработи гама от капачки за отлежаване на определени видове вина. Те тепърва ще доказват стойността си в бъдеще.
Синтетичните тапи за бутилки за ракия, произведени от пластмаса, също претърпяха значителни подобрения от първото им въвеждане. Първите синтетични запушалки обикновено са били тъмно лилави, за да приличат на класическите, боядисани от виното, въпреки че всъщност са изглеждали повече като гума.
Днес това не е така и тапите от синтетика изглеждат почти като естествени, но проблемът при тях е липсата на перфектно уплътнение. Те пропускат много ненужен въздух в бутилката, което кара виното да се окислява. За да се влошат нещата още повече, много от синтетичните тапи придават лека гумена или химическа миризма на виното.
Беренс и Хичкок, основен производител на вино каберне совиньон в Напа, беше един от ранните привърженици на пластмасовите запушалки. Повечето от техните вина, запечатани с такива синтетични тапи, не се развиха много добре. Много от тях са дефектни.
Някои производители, главно в Европа, започнаха да използват стъклени запушалки Vino Seal. Те гарантират перфектно запечатване, но не са точно това, което търсите, ако искате вашето вино да се развие в бутилката.
Корковата тапа за вино обаче също има своите проблеми, главният сред които е TCA, водещ до това, което много колекционери на вино и хора във винарския бизнес познават като „болест на тапата“. Това явление е по-сериозен проблем във винарската индустрия, отколкото мнозина подозират, защото загубите от него варират от 5 до 10% от общия оборот.
Някои производители, които предпочитат бутилиране на вино с коркови тапи, искат допълнително да намалят рисковете и прибягват до използването на DIAM. DIAMs са направени от естествен корк, но вместо да се използват големи листове кора от корков дъб, те са направени от малки частици, които са били слепени заедно.
Може би най-големият тласък в използването на тапите DIAM идва при бутилирането през 2014 г. в Бургундия, когато Domaine Leflaive обяви, че всичките им бели вина ще бъдат запечатани с тези запушалки, за да се избегне преждевременното окисляване. Това е важно събитие, тъй като Бургундия е известна с консервативните си възгледи за винопроизводството и промените там се случват доста неохотно.
Една стара поговорка гласи, че „нищо не е вечно“ и това е особено вярно за виното. Когато винената коркова тапа, независимо от нейната цена, се разложи, виното също се разлага. Преди това да се случи, с изключение на редки и скъпи бутилки, можете да смените старата тапа с нова. Но това е тема за друг разговор.
За да обобщим казаното до тук, ще кажем, че коркът е безспорният лидер и решението за затваряне на бутилки с коркови тапи се взема от над 70% от всички винопроизводители във света. Малко вероятно е корковите тапи да бъдат заменени с нещо друго при запечатване на най-добрите вина.
Освен това, има романтика и традиция в премахване на тапата, съчетана с онова специфично пукане, което ви уведомява, че ще пиете вино. И това е нещо, което технологиите не могат да подобрят, нито да изместят от сърцата на хората.
Тапата за вино не е задължително да бъде направена от корков дъб. Модата на естествените материали се смята за отживелица и днес можем да срещнем тапи за шишета, изработени от различни видове синтетични суровини. Освен това, тапите от корк вече не са така издръжливи и често се чупят още при отваряне, замърсявайки виното с дребни частици меко дърво.
В такъв случай, какви са алтернативите? За производителите изборът на запушалки, макар и не голям, е от съществено значение. Освен многобройните видове коркови тапи, има и такива, направени от алуминий, стъкло, синтетика, и всеки вариант има своите плюсове и минуси. Желателно е да ги проучите внимателно, преди да поръчате нужната ви партида за запечатване на вашата продукция.
Синтетичните тапи за бутилки за вино изглеждат доста сходни на естествените. Предлагат се в два варианта: корк, направен от иновативен синтетичен материал, получен от растителни материали, и пластмаса, направена от петролни продукти. Може да ви се стори, че синтетичните продукти имат 100% херметичност, но структурата им е пореста, което позволява необходимото количество кислород да премине в съда.
Предимствата на синтетичните тапи за шишета включват:
Сред минусите на синтетиката трябва да изтъкнем вредите за околната среда. За разлика от естествените коркови тапи за дамаджани и шишета, синтетичните не се разлагат, всеки знае това. Те трябва да се рециклират, но не всеки потребител мисли за това. От значение е и вида на полимера. Пластмасата може да придаде „дъх” на виното, докато силиконът е неутрален.
Друг недостатък е трудното отваряне на бутилката. Пластмасовата тапа приляга много плътно към гърлото, а някои хора нямат достатъчно сила да я отворят, поради което трябва да използват допълнително тирбушон.
Коркови тапи за вино се предлагат на различна цена, а цената обикновено определя качеството на продукта. Изхождайки от свойствата на най-добрите екземпляри, трябва да посочим, че те имат многобройни предимства. Едно от тях е микрооксидацията.
Коркът, изработен от естествен материал, има висока еластичност. Когато течността е запушена, корковата тапа моментално увеличава размера си, което позволява пълното отстраняване на кислорода от съда. Освен това порите на корковата тапа са с микроскопични размери, така че контактът на напитката и кислорода става постепенно, което осигурява развитието на виното.
Ето защо естественият корк с право се счита за най-доброто изобретение за запечатване на вина, предназначени за дългосрочно стареене от 20 години и повече. За да се осигури обаче плътно затваряне, е важно да се използват коркови тапи с размери, съответстващи на диаметъра на гърлото на бутилката, каквито можем да ви предложим.
Изработка на сайт и SEO Оптимизация – SEO Consult.bg